Договор за изработка на сайт: кой притежава кода, домейна и акаунтите

Какво да уточните в договора за кода, дизайна, домейна и свързаните акаунти. Списък за предаване на сайта и обяснение на различните права и лицензи.

Ако в договора за изработка на сайт не е написано друго, авторското право върху кода остава у програмиста или студиото, което го е написало. Така чл. 42, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права урежда всяко произведение, създадено по поръчка, от лого до онлайн магазин.

Плащането не променя това.

Чий е кодът, ако в договора не пише нищо?

Когато договорът мълчи, кодът е на автора, а чл. 42, ал. 2 ЗАПСП ви оставя само правото да ползвате сайта за целта, за която сте го поръчали. При служител на трудов договор е обратното: чл. 14 дава авторското право върху компютърни програми и бази данни на работодателя, ако не е уговорено друго. Решава видът на договора.

За самия код законът дава малко повече от голото ползване. Ако договорът не казва друго, чл. 70 позволява на законния ползвател да изпълнява, преработва и променя програмата, когато това е нужно за целта, заради която е придобил правото, „включително и за отстраняване на грешки“. Поправката на счупена форма за контакт попада точно там.

За по-големите промени нямам сигурен отговор. Сайт, поръчан като визитка от пет страници, и същият сайт с онлайн магазин отгоре имат различна цел. Новият програмист, който вгражда магазина, остава ли в рамките на чл. 70, или вече преработва чуждо произведение, а преработката по чл. 18, ал. 2, т. 8 иска разрешение от автора? Не намерих българско съдебно решение за сайт по този въпрос. Решение на Върховния касационен съд по такъв спор би го затворило, а дотогава го затваря едно изречение в договора: правото на преработка.

Кодът, домейнът и акаунтите имат различни собственици

Когато поръчвате сайт, купувате няколко отделни неща: изходния код, дизайна и текстовете, чуждите лицензи вътре в тях, домейна и акаунтите, в които всичко това работи. Всяко има свой собственик по подразбиране и минава у вас по свой начин. Клаузата за авторско право урежда само първите две.

Законите и условията на доставчиците са сверени на 10 септември 2026 г.
КаквоЧие е, ако договорът мълчиКакво да знаете
Изходен код и база даннина програмиста или студиото (чл. 42 и 14 ЗАПСП)3 години, ако договорът отстъпва право без срок (чл. 36, ал. 5)
Дизайн и текстове от студиотона авторанеизключително право, ако „изключително“ липсва (чл. 36, ал. 4)
Шрифтовена притежателя на лицензаGoogle Fonts: 0 евро; Adobe Fonts: само през ваш абонамент
Домейн .bgна регистранта30 евро без ДДС годишно при Register.BG
Приложение в App Store и Google Playна притежателя на профила99 USD годишно при Apple, 25 USD еднократно при Google
Search Console, Analytics, рекламни акаунтина създателя имбезплатни са, но хора добавя и маха само собственикът или администраторът

Най-лесно се изпускат шрифтовете. Google Fonts са с отворен лиценз и без заплащане. Adobe изисква сайтът на клиента да зарежда Adobe Fonts през собствения му абонамент в Creative Cloud. Спре ли абонаментът, браузърът показва резервния шрифт. Попитайте кой плаща този абонамент.

Онлайн магазин в Shopify или CloudCart работи само в платформата, затова най-ценното там е акаунтът, а договорът трябва да казва, че той е на фирмата ви. При мобилно приложение Apple иска от фирмите D-U-N-S номер, а от заявката за номера до момента, в който Apple го вижда, минават до седем работни дни. Затова открийте профила на фирмата си в Apple Developer Program още при подписването на договора, а не в седмицата на пускането. При софтуер по поръчка кодът е най-скъпото, което купувате, и клаузата за правата е най-важният ред в договора.

Какво трябва да пише в договора за изработка на сайт?

Договорът за изработка на сайт трябва да казва, че имуществените авторски права върху кода, дизайна и текстовете са изключително ваши от уговорена дата, без ограничение по срок и територия и с право на преработка. До тази клауза стоят три реда: изходният код в хранилище на ваше име, домейнът и акаунтите на фирмата ви и списъкът с чуждите лицензи.

Законът за задълженията и договорите урежда договора за изработка в чл. 258 и следващите, но за авторските права мълчи. Затова клаузата се пише отделно. Задачите ѝ са две. Първата е да каже изречението, което чл. 42, ал. 1 ЗАПСП позволява: че авторското право върху поръчаното е на поръчващия. Втората е да издържи, ако някой по-късно прочете същия текст като отстъпено право на ползване. Тогава се прилагат правилата на чл. 36 за всичко, което договорът е пропуснал: правото е неизключително, щом „изключително“ не е уговорено изрично и писмено, важи три години, щом няма срок, и покрива само държавата по седалището ви, щом няма територия. Ако двуезичният ви сайт продава и в чужбина, а правото на ползване важи само за България, това е спор, който никой не иска да води.

Имуществените авторски права върху всичко, създадено по този договор, включително изходния код, базата данни, дизайнерските файлове и текстовете, принадлежат изключително на Възложителя от датата на последното плащане, без ограничение по срок и територия и за всички начини на използване по чл. 18, ал. 2 ЗАПСП, включително преработка и възлагане на преработка на трети лица. До тази дата Възложителят има неизключително право да ползва предадената работа.

образец на клаузата, която съветвам да поискате

„Изключително“ пречи на студиото да продаде същия код и на конкурента ви, а правото да възлагате преработка ви позволява утре да наемете нов програмист.

Две неща студиото има основание да задържи и те стоят в същата клауза. Кодът, който е писало преди проекта ви и ползва и в други сайтове, остава негов, а вие получавате безсрочно право да го ползвате и променяте като част от сайта, включително чрез друг програмист. Правото да показва проекта в портфолиото си също остава у студиото. Можете да го задраскате. Признаването на авторството не минава у вас при никакви условия, защото чл. 16 ЗАПСП прави това право неотчуждимо. Поискайте и изречение, че студиото притежава правата от хората, които реално са писали кода: за служителите му чл. 14 решава въпроса, но фрийлансърът, нает от студиото, също е автор по поръчка и без отделен договор правата остават при него.

Чл. 262 ЗЗД ви позволява да проверявате изпълнението по всяко време, стига да не пречите на изпълнителя. За сайт го тълкувам като достъп до хранилището с кода през целия проект. При приемането чл. 264 иска да прегледате работата и да възразите за всичко видимо, иначе тя се смята за приета. Правата ви за недостатъци по чл. 265 се погасяват в шест месеца, така че след този срок поправки без заплащане ви дава само гаранцията, записана в договора. Подпишете приемането с приемо-предавателен протокол и сложете списъка с достъпи като приложение към него.

Ако решите да спрете проекта по средата, чл. 268 ЗЗД ви позволява да се откажете от договора при основателни причини, но срещу направените разходи, свършената работа и печалбата, която студиото би получило. Затова договорът трябва да казва и какво става с правата при прекратяване: платеното дотогава минава у вас. Собствеността е един от редовете, по които сравнявам две оферти в статията колко струва изработката на сайт.

Ако студиото ще хоства сайта и ще вижда запитванията от формите, то обработва лични данни от ваше име. Тогава чл. 28 от Регламент (ЕС) 2016/679, познат като GDPR, изисква договор, в който след края на услугата данните се връщат или изтриват по ваш избор.

Това е практическо ръководство, не правен съвет: законите са цитирани към 10 септември 2026 г., а при договор за няколко хиляди евро дайте клаузите и на адвокат.

На чие име трябва да е домейнът?

Домейнът трябва да е регистриран на фирмата, която ползва сайта, с имейл за връзка, до който имате достъп вие. За Register.BG регистрант е просто клиентът, на когото е записан домейнът, и никоя клауза в договора със студиото не мени кой е той. В профила при регистратора полето за регистрант трябва да показва името и ЕИК на фирмата ви.

Ако .bg домейнът е записан на студиото, паролата не стига, защото общите условия на Register.BG (т. 8.6) искат договор между стария и новия регистрант, нотариално заверен или подписан с електронните подписи на представляващите двете фирми. Без подпис от студиото домейнът не мърда.

Цената не е причина домейнът да стои на чуждо име. При служебния регистратор на Register.BG регистрацията е 0 евро, а годишната поддръжка на .bg домейн е 30 евро без ДДС (т. 15.1); търговските регистратори определят цените си сами (т. 10.7).

Списъкът за предаване: какво трябва да получите

В последния ден на проекта трябва да влезете със собствена парола във всяка услуга, от която сайтът зависи, и да видите себе си като собственик или администратор. Ред от списъка е предаден едва когато сте влезли вие. Паролата по имейл не се брои.

  • регистраторът на домейна и DNS зоната, с ваш имейл за възстановяване на паролата
  • хостингът или, ако сайтът се мести, пълен архив с базата данни и описание как се пуска
  • хранилището с кода във ваш акаунт, с цялата история на промените; при прехвърляне в GitHub старите връзки водят към новото място
  • администраторски акаунт в сайта на ваше име
  • Search Console с вас като собственик
  • Google Analytics 4 с роля „Администратор“
  • Google Ads с ниво на достъп „Администраторски“
  • рекламният акаунт и страницата във Facebook в бизнес портфолиото на фирмата ви: Meta не пуска рекламния акаунт от портфолиото, в което е открит, а агенцията получава достъп като партньор
  • фактурите за платени шрифтове, снимки и плъгини, издадени на фирмата ви

Search Console има една тънкост: премахнатият собственик губи достъпа си, но запазва токена за потвърждение и може да се потвърди отново. След смяната изтрийте и неговия HTML файл, мета таг или DNS запис.

При платформа като Riomera, която направихме на български и английски, с профили и платени абонаменти, в списъка влизат още сметката за плащания и базата с потребителските данни. Тази сметка открийте сами, на фирмата си и преди първия ред код, защото през нея минават парите на клиентите ви.

В проектите, които изработваме, клиентът притежава домейна, кода и съдържанието, както е записано и на страницата ни за изработка на сайт. Ако реши да мести сайта на свой хостинг, минаваме заедно през този списък ред по ред, включително при новия доставчик.

Ако всичко е на ваше име от първия ден, предаването отнема един следобед: сменяте паролите и махате достъпа на студиото. Ако не е, всеки ред става отделна процедура в отделна услуга.

Програмистът спря да отговаря. Какво да му напишете?

Напишете кратък имейл, в който изброявате поименно всичко, което искате да ви прехвърли, давате срок от 14 дни и предлагате да платите, ако дължите нещо. Когато всяко нещо е назовано, отговорът „всичко ви е дадено“ не върши работа, а готовността да платите маха аргумента за неплатена сума.

Здравейте, [име]. Моля до [дата] да прехвърлите на [фирма] домейна [домейн], хранилището с изходния код, администраторския достъп до хостинга и собствеността върху Search Console, Google Analytics и рекламните акаунти, и да потвърдите писмено, че имуществените авторски права по договора от [дата] принадлежат на [фирма]. Личните данни на наши клиенти, които пазите, искаме обратно, а копията – изтрити, съгласно чл. 28, § 3, буква „ж“ от Регламент (ЕС) 2016/679. Ако има неплатена сума, пратете фактура и ще я платим.

първото писмо, преди всичко по-официално

Ако до срока няма отговор, започнете от домейна.

Когато регистрантът сте вие, сменяте паролата при регистратора и насочвате DNS накъдето поискате. Когато регистрантът е студиото, а името на домейна съвпада с пълното име на фирмата ви без правната форма или с ваша регистрирана марка, общите условия на Register.BG дават процедура по арбитриране. Таксата е 100 евро без ДДС и не се връща независимо от изхода. Процедурата трае поне 45 дни, защото правилата оставят на регистранта 30 дни за отговор и още 15 дни след решението, в които да донесе обезпечителна заповед от съда.

С домейна в ръце можете сами да се потвърдите като собственик в Search Console чрез DNS запис и да махнете стария собственик заедно с токена му.

Отказ да върнат личните данни вече е спор по GDPR и адресът е Комисията за защита на личните данни.

С кода е по-трудно. Хранилище, до което никога не сте имали достъп, не можете да получите без студиото. Реалистичният изход е нов сайт, който повтаря работещия, с текстовете и снимките, които пазите у себе си.

Струва ли си ескроу за изходния код?

Ескроу е договор, при който независима фирма пази копие от изходния код и ви го дава при уговорено събитие, например фалит на студиото. За сайт или приложение за няколко хиляди евро не го препоръчвам: хранилище във ваш акаунт от първия ден пази копие всеки ден и без условие, а най-евтиният план на Codekeeper струва 139 USD на месец при годишно плащане плюс 249 USD еднократно, тоест около 1650 евро за първата година по курса на ЕЦБ от 9 септември 2026 г.

Платих цялата сума. Не съм ли вече собственик на кода?

Само ако договорът го казва. Плащането урежда възнаграждението, а по чл. 42, ал. 1 ЗАПСП авторското право върху поръчана работа остава у автора, освен ако договорът за възлагане предвижда друго.

Може ли правата да се уредят, след като сайтът е готов?

Да, с кратко допълнително споразумение към първоначалния договор, което прехвърля имуществените права изключително, без ограничение по срок и територия и с право на преработка. Задължителен е подписът на студиото, защото то е страната, която се лишава от правата.

Сайтът ми е на WordPress. Чий е кодът тогава?

Ядрото на WordPress се разпространява под лиценз GPLv2 или по-нов и никой не го притежава изключително. Темата и плъгините, писани за вас, урежда договорът: поискайте файловете им и правото да ги давате на други програмисти.

А текстовете и снимките?

Написаното от вас е ваше, а текстовете и снимките на студиото влизат в същата клауза като кода. Снимките на отделно нает фотограф се уреждат в договора с него, а за снимки от фотобанка поискайте лицензът да е издаден на фирмата ви.

Прочетете и това