Между 00:35 и 01:18 ч. UTC на 31 октомври 2026 г. някой смени адреса, към който сочат 15 домейна. По един на всеки две-три минути. Хората, които пишеха правилния адрес, стигаха до копие, направено да ги ограби. Самите сайтове бяха наред. Никой не беше влизал през плъгин или слаба парола за администрацията. Промени се само записът, който казва на интернет къде живее всяко име.
На 3 ноември регистраторът на домейните публикува разбор на причините. Промените са направени от акаунт в екип по поддръжка, който работи за регистратора, с обикновените инструменти за управление, а пробив в системите им не е открит. Част от собствениците или хостинг платформите им върнаха домейните си за един до четири часа. Останалите чакаха регистраторът да ги оправи на следващата сутрин: последният домейн е възстановен в 16:11 ч. UTC, повече от 15 часа след първата промяна.
Няма да назова нито регистратора, нито сайтовете. За вас няма голямо значение коя е била фирмата. Важна е разликата между собствениците, които разбраха за час, и тези, на които им казаха други.
Какво е кражба на домейн, с прости думи?
Домейнът се наема от регистратор, а той пази малък запис, в който пише кои сървъри отговарят за името ви. Сменете записа и всеки посетител, всяко писмо и всяка попълнена форма отиват там, където сочи новият запис. В адресната лента пак стои името ви, защото то наистина е ваше.
Става по един от два начина. Някой влиза в акаунта, от който се управлява домейнът, и променя записите или направо прехвърля домейна при друг регистратор. Или, както през октомври, промяната идва от страната на доставчика. Американската агенция за киберсигурност CISA описа първия сценарий още през януари 2019 г. в извънредна директива 19-01: крадат се данните за вход в акаунт с право да променя DNS, подменят се записите за сайта, пощата или сървърите на имената, после за домейна се вади напълно валиден сертификат и посетителят не вижда никакво предупреждение.
Последната стъпка е най-гадната.
Катинарчето в браузъра доказва, че връзката е криптирана до този, който в момента управлява името. Дали това сте вие, не казва.
Защо защитен сайт не помага, ако домейнът бъде пренасочен?
Защото нападателят изобщо не го докосва. Отделям доста време да проверявам колко са защитени сайтовете, да ги обновявам и да правя архиви, и всичко това пази сървъра. Кражбата на домейн минава покрай сървъра. Сайтът ви може да е обновен до последната версия, зад защитна стена и с идеални архиви, а посетителите пак да не стигат до него.
За пощата хората забравят. Записите за нея стоят на същото място като записите за сайта и който смени едните, може да смени и другите. Така получава писмата за смяна на парола, предназначени за вас, а ако е търпелив, проблемът с домейна се превръща в проблем с всеки акаунт, вързан за този адрес. Ако сте чели как акаунт за бюлетин се обръща срещу собственика си, това е същата идея едно ниво по-надолу.
Проверката за 15 минути
Отворете акаунта при регистратора в един раздел, сложете си кафе и минете през петте точки, защото нищо от това не е трудно, просто никога не изглежда спешно до сутринта, в която клиент ви прати снимка на страница, която не сте виждали. Менютата се казват различно при различните доставчици, затова описвам настройките, а не бутоните.
- Двуфакторна защита на акаунта при регистратора. С приложение за кодове или физически ключ, а не чрез SMS. И британският NCSC, и американската директива по-горе смятат кодовете по SMS за по-слабия вариант. Ако още някой има вход в акаунта, и той трябва да я има.
- Заключване срещу прехвърляне. Среща се като domain lock, registrar lock или transfer lock. В публичната справка се вижда като clientTransferProhibited и според обяснението на ICANN не позволява домейнът да бъде прехвърлен при друг регистратор без съгласието ви. Промени отвътре в собствения ви акаунт обаче не спира и затова точка 1 е първа.
- Имейл за контакт, който още четете. Не адресът на човека, който ви направи първия сайт през 2017 г., и не поща на същия домейн: ако домейнът изчезне, изчезва и тя.
- Автоматично подновяване с карта, която няма да изтече преди датата.
- Записи, които разпознавате. Погледнете DNS записите и вижте дали можете да кажете за какво служи всеки. Най-важни са сървърите на имената, адресът на сайта и записите за пощата. Ако има ред, който никой не може да обясни, питайте, преди да го триете. Но питайте.
После въведете домейна си в справката на ICANN и прочетете редовете със статуса. Ако виждате clientTransferProhibited, заключването е включено.
Ако посоченият регистратор не е този, на когото плащате, спрете да четете и му звъннете.
За автоматичното подновяване има причина да е в списъка. При .com, .net и другите общи домейни правилата на ICANN за изтекли регистрации задължават регистратора да ви пише около месец преди изтичането, около седмица преди него и още веднъж до пет дни след него. Всяко от тези писма отива на имейла от точка 3. Националните домейни като .bg имат свои правила, определени от регистъра, така че питайте там, откъдето сте купили своя.
Как да разберете бързо?
Честният отговор е, че повечето хора научават, когато клиент им каже, че сайтът изглежда странно, или когато пощата спре да пристига. Точно така стана през октомври: според хронологията на самия регистратор първият сигнал отвън е стигнал до поддръжката им почти четири часа след първата промяна. Собствениците и хостинг платформите, които оправиха нещата за един до четири часа, са забелязали сами: първите започват да връщат записите в 01:53 ч., преди някой изобщо да е казал на регистратора.
Не ви трябва екип по сигурност, за да гледате. Безплатен монитор, който проверява началната страница на всеки няколко минути и търси дума, която винаги трябва да е там, хваща пренасочването бързо. Запазете си и crt.sh и от време на време търсете домейна си там: сайтът показва публичните сертификати, издадени за името ви, а директивата на CISA нарежда на агенциите да следят точно тези регистри за сертификати, които не са поискали. Сертификат, който не сте поръчвали, издаден миналия вторник, е сериозен знак, че някой е управлявал домейна ви известно време.
Какво да направите, ако се случи?
Звъннете първо на регистратора. Кажете ясно, че става дума за неразрешена промяна на DNS. После оправете записите сами, ако още можете да влезете, сменете паролата на акаунта и проверете дали някой не е сменил двуфакторната защита. Поправените записи не стигат до всички веднага, защото мрежите пазят стария отговор, и част от посетителите ще виждат фалшивата страница още известно време. Кажете на клиентите честно какво е станало и на какво да не натискат. Ако през фалшивата страница са минали лични данни, вече става дума за изтичане на данни, а там има законови срокове, така че включете човека, който отговаря за това при вас.
У кого да стои входът за домейна?
У фирмата ви, в акаунт с имейл, който фирмата контролира и до който имат достъп поне двама души. По този въпрос имам по-твърдо мнение, отколкото по всичко друго в списъка. Разработчикът, включително аз, трябва да има делегиран достъп, а не собственост. В статията за това кой притежава кода и домейна в договора за сайт обяснявам подробно защо домейнът е редът от договора, който си струва да прочетете два пъти.
Другата половина е скучната поддръжка: някой трябва да поглежда записите и датите за подновяване поне два пъти в годината. Това е част от поддръжката на сайт, когато се прави както трябва, редом с изработката на сайт, за която хората се сещат първо.
Едно нещо още не мога да ви кажа: как точно е станала октомврийската промяна. Регистраторът пише, че не е установил дали някой нарочно е злоупотребил с акаунта по поддръжка, или данните му за вход са били откраднати, и проверката продължава. Ако се окаже кражба на данни, поуката за всеки доставчик е същата като в точка 1. Ако е било нарочно, единствената защита на собственика е била да забележи.
Никоя настройка в акаунта ви не би спряла акаунт по поддръжка при регистратора. Монитор, който ви звънне в 00:40, е разликата между собствениците, които се върнаха до няколко часа, и тези, които чакаха 15.

